Урок №3: Как да се предпазим от измама при търсенето на квартира и изобщо какво да очакваме в процеса на търсене?

В предходния урок №2: Как да търсим квартира в Париж? уточних какви източници на информация да ползвате при опитите си за краткосрочно и дългосрочно настаняване в прекрасния, но труден Париж. Сега ще Ви разкажа за начините, по които се опитаха да ме преметнат, когато аз търсех.

Най-често използваният начин е с прекрасно звучащи, невероятно изглеждащи обяви - страхотен вид на жилището с реални снимки, централно местоположение и хоп - примамливо (направо смешно) ниска цена. Аларма! Дори не си правете труда да искате повече информация. Няколко пъти се подлъгах да пиша на тези хора, тъй като те оставят само и-мейл за връзка (колко удобно!).

Бях съвсем отчаяна, парите изчезваха за хотели и нямах избор... Та, писах аз и все се оказваше, че собственикът дава жилището на такава цена, защото живеел в не-знам-си-какво-си-друго-населено-място и иска някой да се грижи за дома му, докато отсъства. Дотук добре. Питаш ти дали можеш да го видиш - отговарят ти, че имат "легален представител", който е много зает и няма как да стане сега. Ех, хубава работа! Ти си казваш "не мога да чакам повече, дай да видим какво може да се направи по едно скоростно нанасяне". Пишеш пак, те ти казват, че трябва да им пратиш пари по пощата на ей тоя адрес, наричат го Cash Mandat (типа плащане). Ще разкрия какво стои зад това официално и високопарно наименование - измама :)  Никой не очакваше, нали?

Отиваш в пощата, пращаш парите, очакваш да ти оставят ключ срещу тях след един-два дни (нали все пак представителят е много зает), но познайте! Е, няма ключ, няма пари. За щастие рано-рано се усетих (като получих мейла с подканването за плащане), та не обеднях без време.

Други неща, за които обезателно трябва да се внимава:

1. Апартаментът обзаведен ли или не - единият път, като ходих на оглед се озовах в дребна стаичка с голи стени и под. Само се разкарах :(.

2. В цената включени ли са сметките за ток/газ, вода и пр., така наречените charges. Не са много скъпи, но е добре човек да си знае от самото начало.

3. Както и в България, така и във Франция се изисква заплащането на гаранция (т. нар. caution), който може да е един, два или повече месечни наема. В края на престоя, ако всичко е наред, тези пари се връщат. Тъжно, но началното финансово усилие си е сериозно.

4. Когато вече намерите квартира, която Ви устройва, постарайте се да не се размързелявите като мен и да подадете молба за получаване на парична помощ по наемане на жилище. Поемат голяма част от наема. Изплащат го със забавяне естествено, но поне си връщаш някакви пари. Адресът на това вълшебно нещо е https://www.caf.fr/.

Още една любопитна лична история от нелекия процес на за-дом-яване. Тръгвам аз по огледи най-смело и отивам на първата среща. Не си прецених времето и пристигнах по-рано, та реших да изпуша една цигара, за да не изглеждам припряна. Какво ти... Пред сградата започнаха да се трупат хора, и още хора, и още хора... Започвам да се чудя дали няма някой офис ли, купон ли..., ама гледам всички с папки, та реших, че има някакво официално събитие. Идва времето за огледа и една дълга редица от хора започва да се изкачва по дървените вити стъпала. 

Озоваваме се пред "апартамента" (който представлява миниатюрната гола стая от по-горе) и започват да ни пускат по двама. Гледам ги хората как си оставят папките и се чудя какво пак не съм разбрала, пф. Какво се оказва (вече опитни ловци на квартира ми обясниха по-късно) - за да наемеш някакво местообиталище в Париж (а и доколкото разбрах във Франция изобщо), трябва да предоставиш куп документи на наемодателя. То не са стари бележки за платени наеми и сметки от предходен апартамент, декларации от финансови гаранти (това си е задължително там - трябва да имаш някой, който живее във Франция и може да гарантира с бележка за доходите си, че ще му е възможно да покрие неплатени наеми или повреди по апартамента, ако се наложи), документи за собствени доходи, едва ли не автобиографии и мотивационно писмо... Потресаващо. Там все едно те избират за работа - да ти дават те пари, а не ти на тях. Особени са си, де, очароваха ме.

Може би се предполага, но българи не долюбват много. При мен трудно стана, наложи се да ползвам агенция, които ми пробутаха собственото им студио, хаха, като се правеха и на разсеяни. Искаха ми пак бележки за доходи и прочие, а пък като им занесох и ококориха едни огромни очи и ми разправят - ама те много ниски, бе. Еми, България, драги, стандартът е друг. Поживях си щастливо после, без особени проблеми с хората. За тези особени проблеми обаче ще пиша в отделна тема, за да не се разводняват нещата тук.

Стискам палци всички да се настаните лесно, бързо и удобно в Париж, без да си разваляте настроението и финансовата стабилност с разни изтънчени френски измамници. :)

Изпитни несрети

Едва станах за лекцията, дълго се чудех дали изобщо да ида, защото ми се спеше като на мечка посред зима, но все пак се реших... Дотътрузих се до университета едва-едва, макар че е на 3 минути… Жална гледка.

Влизам аз и гледам дечицата нещо си пишат, преподавателят е друг... В стаята e тихо, светло, топло, усеща се тежкият аромат на препълнени със знания мозъци. Казвам си „А, амче аз нещо съм объркала сигурно”. Всички ме гледат с такова съжаление и съчувствие, сякаш във всеки един момент може да ми се случи немислимото, някакво огромно нещастие. И нещастието, разбира се, не закъсня. Осведомих се набързо дали съм сбъркала стаята, но не... НЕ! И таз добра! В този момент внезапно прозрях цялата работа – хората правят изпит и разтреперано казах на себе си „Е, тва беше с моя Еразъм”. 

Отивам плахо като мишчица при преподавателя и му обяснявам, че съм злощастен еразмус, а той коравосърдечно, без окото му да мигне ми подава комплект за изпит и аз е така о.О. Обзе ме чувство за фатална обреченост. Взимам, гледам някакво писмо на Маркс и още повече паника и си казвам:  „Няма кво, ще предавам веднага, тука трябва да пиша 50 реда обяснения каква е идеята и цялостно за критика на религията”. Че аз хабер си нямам как да им го обясня на френски! Тежки мигове на кървава вътрешна борба... Маркс или себеуважението ми... Маркс или себеуважението ми... Почти със сълзи на очи взех решение – да остана, нали съм си обещала от изпит да не си тръгвам.

Сядам разтреперана, все едно съм изпила 6 кафета или най-малкото съм видяла призрака на Енгелс. Чета, мъча се, чувствам се хипер обречена, около мене химикалки скърцат, гуми яростно трият, което още повече ме напряга и усещам как в душата ми се надига ужасяваща завист, каквато никога не съм изпитвала преди, но не за това, че другите имат какво да кажат, а че могат да го кажат...

Пораженческият етап продължи няколко дълги като векове минути, които като изтекоха и бях благодарна, че съм дошла в Париж в доста добро психично здраве, та един изненадващ изпит на чужд език не успя съвсем да ме сломи. Убедена в сериозността на ситуацията, но силно уплашена от неясното и мъгливо бъдеще (денят, в който творбата ми, която още дори не е в проект, ще получи оценка) си казвам: „Аааа, не, дошла съм, ще си споделя мнението, ето дали са ми хорицата листове, всичко. Щом искат да чуят какво мисля, това е закон за мен!”

С нови сили се захващам трескаво за работа. Прочитам писмото. Пак. Пак. Добре де, защо? Защо на мен? Окопитвам се с неимоверни усилия. И планът, който нямах, просто започна да се самоизпълнява. Преведох си на един лист основните неща от иначе толкова (според мен, според мен!) неосновния текст и започнах да мисля. И внезапно, чак се уплаших, ръката ми сама започна да пише чернова на френски със себеотрицателната помощ на гугъл транслейт на места… Тук поне това е добре – чуждоземец ли си, имаш право да използваш речник (моят разбира отпочиваше блажено в библиотеката в квартирата), но интернет (ах, какво ли щяхме да правим без него?!?) се беше втурнал да ме спаси в този така тежък миг. Борбата е безмилостно жестока…

Пиша, пиша, пиша... И още. Написвам. Оглеждам произведението си с неподправена възхита. Безсърдечният преподавател с леден глас (като на Лорд Волдемор или поне като на някоя от г-жи инспекторките в отдел „Студенти” на ФФ, които тъкмо се гласят да излязат в почивка 3 мин. по-рано, а на вратата се появява объркан първокурсник...) обявява, че има още 10 минути до края на изпитанието. Решавам, че трябва да съм изрядна и че ще изпипам всичко. Преписвам на чисто – близо 70 реда, ококорвам се – (родители, учители и хора с непоносимост към жаргонни изрази да не четат следващата дума) баси героя съм!!! Цели 20 реда повече от поисканото! ИН ДЪ ФЕЙС! 

Победоносно напуснах академичното поле, но ужасът от преживяното отне съня ми за дни напред. Само какво изпитание за добродетелите и уменията ми – два часа, а сякаш цял живот!

Минутите броя, хаха :)

Урок №2 Как да търсим квартира в Париж?

Намирането на квартира в Париж е едно от най-трудните неща на света. Съвсем не се шегувам! Голям град, мислиш си, че има постоянно квартири - е не е лъжа, но точно това, което ти трябва го няма. Ако сте без изисквания и сте готови да отделите много пари, все ще се намери нещо, но ако имате някакви точно определени цели - подгответе се за "ходене по мъките". От една седмица съм тук, по цял ден само вися в сайтовете за имоти и не мога да намеря нищо, което да наема. Явяват се все нови и нови проблеми - или е на неудобно място, или е скъпо, или е малко, или е наето, или е за дългосрочен договор или за по-краткосрочен, от този, който аз искам. Натрупах огромен стаж в разглеждането на обяви и ще дам няколко много полезни сайта. Самата аз още не съм намерила своето място, но вярвам, че все ще се намери една стаичка за мен в многомилионния Париж.

Първият много полезен сайт е www.pap.fr - в него се предлагат всякакви имоти без посредници, т.е. от частно лице за частно лице, което значи, че няма да се плаща комисионна на агенция. Опасното тук е, че няма професионалист да се погрижи за договора, което крие риск от измами.

Вторият сайт е http://www.vivastreet.com/ile-de-france. Тук нещата са на същия принцип - частни лица. От този сайт замалко да бъда измамена, но "българската подозрителност върши работа" (както мъдро отбеляза Милена:)). Тук е важно да кажа, че в никакъв случай, при никакви обстоятелства НЕ ТРЯБВА да давате пари преди да сте видели мястото и да сте прочели внимателно договора! Мен се опитаха да ме метнат с някакъв Mandat Cash Urgent - отиваш и влагаш пари в поща и уж можеш да си ги вземеш по всяко време, ако се откажеш от сделката, но се оказва, че съвесем не е така. Парите се внасят на името на "собственика", което му позволява да си ги изтегли по всяко време. Каквото и да ви предлагат, първо вижте мястото и условията и после давайте пари! 
Третият сайт е www.parisattitude.com - много хубаво направен, но с доста скъпи и луксозни имоти. Всичко в него е със снимки. Тук обаче има малка уловка - зад сайта стои агенция, която прибира комисионна за всеки наем или покупка, така че трябва да се смята не само цената на целия наем, но и парите, които агенцията ще прибере след сключен договор.

Ето и още няколко полезни сайта, както за работещи, така и за студенти:
www.centralparisrentals.com

www.seloger.com - обяви от агенции

www.acheterlouer.com
www.etudiantdeparis.fr
www.parisetudiant.com
www.capcampus.com
www.mapiaule.com
www.lokaviz.fr

Има още варианти за намиране на подходящо жилище. В Париж има две църкви, в които има табла с много обяви за наеми на атрактивни цени и също така предложения за работа:


Американска църква/L'Eglise Américaine/American Church
Адрес: 65 Quai d'Orsay 75007 Paris
Métro: Pont d'Alna (RER C), Invalides (RER C et lignes 8 ou 13), Alma Marceau (ligne 9)
Тél. 01 40 62 05 00; сайт: www.acparis.org

 Обявите там могат да се разглеждат безплатно от понеделник до събота от 9 до 12ч. и от 13 до 22:30ч., а в неделя от 15 до 19:30ч. За да сложите обява се заплащат 25€ за първата седмица и по 12.5€ за всяка следваща.

Шведската църква/L’Eglise suédoise
Адрес: 9 rue Médéric, 75017 Paris
Métro : Courcelles (ligne 2)

Tél. : 01 44 29 70 00;
сайт: www.svenskakyrkan.se

Обявите се разглеждат от вторник до петък от 10 до 19ч., в събота от 13 до 18ч. и в неделя от 10 до 19ч. В понеделник е затворена.

Следващият начин за намиране на квартира или работа е използването на списание FUSAC. То илиза на всеки 15 дни и се разпространява безплатно. В сайта му могат да се открият както местата за неговото разпространение, така и самото списание: www.fusac.fr

Темата не е пълна, но съдържа достатъчна начална информация :) Успех с търсенето :)

Урок №1 Как да използвам парижкото метро?

В София си имаме чудесно метро, чисто, ново, красиво. Само две линии - фасулска работа! Срещата ми с парижкото метро ме порази - има 16 линии, от които 14 главни и 2 второстепенни. Ти да видиш! Изпълних се със страхопочитание. Зачудих се как ли ще се оправя, като съм свикнала с две линии и то къси. Няколко дни упорито избягвах дори да мисля, че мога да използвам тази мегамрежа за придвижване. Но нейсе, наложи се.

Влязох в сайта на парижкото метро - невероятен! Всичко е обяснено, шарено, можеш да си правиш маршрути с и без прекачвания, всичко. Страхотна работа! Parfait! Минусите му са ужасната миризма (ама наистина ужасна) и липсата на безопасност там - доста се краде, а могат и да те натупат. Но нека обясня как се справих с неговото ползване :).

След като старателно разучих как да стигна до целта си, уверена слязох в метрото. Огледах се как стават нещата на практика - купуване на билет, валидиране, влизане. Елементарно. Влязох. Продължих да се оглеждам и просто разбрах, че тия французи са малки гении - всичко е надписано, обяснено, подредено - няма начин да се объркаш, ако четеш табелите. Супер!

В метрото естествено се бях вторачила във вътрешното табло със спирки и броях наум, за да сляза на 9-тата. Справих се отлично! На връщане (беше малко късно), беше страшничко, защото из спирките се разхождат някакви подозрителни типове с пазарски колички, като на нашите български баби, на които обаче има закрепена някаква музикална техника. Правят си сбирчици по станциите. А и като си спомних какво ни разказваха за метрото на първия ден от Интеграционната седмица, малко се притесних - грабежи, бой. Поради това и французойките пътуват в метрото свити и намусени, стиснали здраво чантите си и не поглеждат никого, за да не бъдат заговорени и по-късно ограбени или кой знае. Това някак ми прозвуча, а и още ми звучи като "Париж е доста криминален град. Watch your life!" 

За следващото ми пътешествие с това превозно средство обаче се подготвих много старателно, тъй като беше по-дълго и се налагаше смяна на линията. От сайта си направих маршрути, които си направих на снимки с Print Screen (Windows 7 - Snipping Tool) и после допълних на Paint. Тъй като при смяната на линията трябва да знаеш първо къде да се прекачиш и после за коя посока е влакът, се налага да си запознат коя е крайната му спирка и също така коя линия търсиш. Като си направих необходимите разяснения по картата, си сложих снимките на телефона, за да мога да ги поглеждам и да съм сигурна, че няма как да се объркам в тази огромна мрежа от линии. Ето ги и моите произведения на изкуството (грозно, но изключително полезно) :

Естествено има и много по-лесен, удобен и бърз вариант, но тогава не го знаех. Като се сдобих с такава карта и животът стана песен :) Наистина си е "джобен" вариант:

И разгърнато, човек просто няма как да се обърка:

Пътуването: истински кошмар!

И ето, че пътешествието ми започна... 7 януари... Денят стартира по план с изпит, който така и не се проведе, но пък ми скъса нервите. Имаше бая учене. Но, да не се отклоняваме от темата. Както винаги, бях оставила много неща за последния момент - като например да си подам документите в Международен отдел, да си направя пълномощно и още куп дребни, но важни неща... Успях да свърша всичко.

Първа сцена.

На летището сме два часа по-рано поради новите изисквания след атентата в Бургас. Като пристигнахме (бяхме цялото семейство:)), се оказа, че полетът на Wizzair закъснява с час и половина. Но това не е учудващо, те никога не идват навреме. Чакахме, чакахме... Закъснението стана 3 часа... Започнахме да измисляме вицове за самолетната компания - "Елате на летището два дни по-късно, за да чакате само седмица!" хаха, тогава обаче никак не ми беше смешно... В крайна сметка самолетът се появи и отлетях за Париж Бове.

Втора сцена.

Кацнахме, прибрах си багажа и се втурнах в издирване на WizzShuttle, който си бях резервирала, за да ме закара до хотела в Париж. Намерих мястото за "срещи", описано в инструкцията и зачаках... Чаках, чаках, много чаках, но никой не се появи. Звънях един милион пъти на посочените на билета номера, но... ИЗНЕНАДА!... Никой не ми отговори. Питах на Информация и ми казаха, че не знаят дали някой ще дойде, но последният автобус за Париж тръгва след 5 минути. ШОК!!! Билет за 15 евро, ужас, че изобщо не знам къде ще отида и как ще се добера в хотела в 1 през нощта и цветущи пожелания към целия екип на Wizzair и техните семейства.

Докато пътувах към Париж се обади величавият шофьор, който ми каза (един час по-късно), че ме чака на летището! О, не, милият... Уведомих го, че скоро ще съм в Париж и той реши, че всичко е наред и се опита да ми затвори... Аааа, извинявай, драги, нощ е, само момиче съм, за първи път помирисвам Париж - искам да стигна до хотела здрава (физически и душевно)! Отговори: "Обадете се като стигнете и може би ще пратим кола да Ви закара." Може би?!?!? Стигнах на Port Maillot - един доста крийпи площад. Звънях множество пъти, но така и не получих отговор. Нощ, само момиче, огромен кугар. Екстра. А сега накъде? Метро не, автобус не, пеша не. Такси. 17км.=30 евро. Но пък нервната ми система остана непокътната само срещу 30 евро!

Трета сцена.

Стигаме пред хотела. Слизам. Отварям си вратата с код - модерна работа. Подминавам рецепцията и асансьорите и виждам бюро с огледало. Под бюрото има сейф. Набирам кода. Отварям. Вътре има плик с моето име. Все едно играя главна роля в трилър!

Имам къде да спя!  Какво щастие, каква радост! Асансьор, трети етаж. Никога не съм отваряла с карта. Стоя 10 мин. пред вратата и съм готова да заплача. Опит след опит. Успявам. Влизам. Спокойствие. Вадя лаптопа - няма интернет. Мъка и сълзи.

Заключителни думи: НИКОГА, ама НИКОГА недейте да пътувате с Wizzair, ако не искате да чакате на летището, ако не искате да бъдете излъгани в резерациите си и особено, ако отивате някъде за първи път! Wizzair могат да причинят ужасни главоболия и ужас. True story. Писах жалба и единственото, което успяха да скалъпят беше, че те нямат нищо общо със собствения си shuttle. Ноу комент. 

Ето тази песен много добре отразява как се чувствах като пристигнах тук в Париж и как се чувствам до момента:

Чудесна музикална намеса по нашата тема от 

Gary Moore с Parisienne Walkways :)