И ето, че пътешествието ми започна... 7 януари... Денят стартира по план с изпит, който така и не се проведе, но пък ми скъса нервите. Имаше бая учене. Но, да не се отклоняваме от темата. Както винаги, бях оставила много неща за последния момент - като например да си подам документите в Международен отдел, да си направя пълномощно и още куп дребни, но важни неща... Успях да свърша всичко.
Първа сцена.
На летището сме два часа по-рано поради новите изисквания след атентата в Бургас. Като пристигнахме (бяхме цялото семейство:)), се оказа, че полетът на Wizzair закъснява с час и половина. Но това не е учудващо, те никога не идват навреме. Чакахме, чакахме... Закъснението стана 3 часа... Започнахме да измисляме вицове за самолетната компания - "Елате на летището два дни по-късно, за да чакате само седмица!" хаха, тогава обаче никак не ми беше смешно... В крайна сметка самолетът се появи и отлетях за Париж Бове.
Втора сцена.
Кацнахме, прибрах си багажа и се втурнах в издирване на WizzShuttle, който си бях резервирала, за да ме закара до хотела в Париж. Намерих мястото за "срещи", описано в инструкцията и зачаках... Чаках, чаках, много чаках, но никой не се появи. Звънях един милион пъти на посочените на билета номера, но... ИЗНЕНАДА!... Никой не ми отговори. Питах на Информация и ми казаха, че не знаят дали някой ще дойде, но последният автобус за Париж тръгва след 5 минути. ШОК!!! Билет за 15 евро, ужас, че изобщо не знам къде ще отида и как ще се добера в хотела в 1 през нощта и цветущи пожелания към целия екип на Wizzair и техните семейства.
Докато пътувах към Париж се обади величавият шофьор, който ми каза (един час по-късно), че ме чака на летището! О, не, милият... Уведомих го, че скоро ще съм в Париж и той реши, че всичко е наред и се опита да ми затвори... Аааа, извинявай, драги, нощ е, само момиче съм, за първи път помирисвам Париж - искам да стигна до хотела здрава (физически и душевно)! Отговори: "Обадете се като стигнете и може би ще пратим кола да Ви закара." Може би?!?!? Стигнах на Port Maillot - един доста крийпи площад. Звънях множество пъти, но така и не получих отговор. Нощ, само момиче, огромен кугар. Екстра. А сега накъде? Метро не, автобус не, пеша не. Такси. 17км.=30 евро. Но пък нервната ми система остана непокътната само срещу 30 евро!
Трета сцена.
Стигаме пред хотела. Слизам. Отварям си вратата с код - модерна работа. Подминавам рецепцията и асансьорите и виждам бюро с огледало. Под бюрото има сейф. Набирам кода. Отварям. Вътре има плик с моето име. Все едно играя главна роля в трилър!
Имам къде да спя! Какво щастие, каква радост! Асансьор, трети етаж. Никога не съм отваряла с карта. Стоя 10 мин. пред вратата и съм готова да заплача. Опит след опит. Успявам. Влизам. Спокойствие. Вадя лаптопа - няма интернет. Мъка и сълзи.
Заключителни думи: НИКОГА, ама НИКОГА недейте да пътувате с Wizzair, ако не искате да чакате на летището, ако не искате да бъдете излъгани в резерациите си и особено, ако отивате някъде за първи път! Wizzair могат да причинят ужасни главоболия и ужас. True story. Писах жалба и единственото, което успяха да скалъпят беше, че те нямат нищо общо със собствения си shuttle. Ноу комент.
Ето тази песен много добре отразява как се чувствах като пристигнах тук в Париж и как се чувствам до момента:
No comments:
Post a Comment